Комарджията-книга трета

1.

       Николай и Стефка тръгнаха към Мойсеевия  ковчег на малкия остров по средата на залата, след като разбраха че гларусите бяха разрушили електромагнитния му щит. Не беше дълбоко, така че нямаше нужда делфините да ги пренасят на гръб. Това от което се тревожеха беше дали ще успеят да го отворят , за да намерят делвата с манна небесна, с която да се нахранят всички, така както Мойсей е засищал своя народ по време на четиридесет годишния си поход към обетованата земя. А и трябваше вътре да намерят  ключа за отварянето на Орфеевия ковчег в Подземния град под река Ропотамо.

Николай знаеше, че Кивотът се свързва с присъствието на Бога и никой не  може да го  отвори  без  благоволението му. Затова пристъпиха към него със страхопочитание. И макар че защитата му беше паднала и петте гларуса се разхождаха на капака му с двата херувима опасността си оставеше. Трябваше да измислят нещо. Непо разбра тревогата им и отново се зарови в записките си да провери какво е положението. След като се увери, че всичко е наред ги подкани със скок във водата и подсвирване да действат. Петте гларуса литнаха от ковчега и започнаха да кръжат около него в очакване Николай и Стефка да го отворят.

Бяха вече на една ръка разстояние от капака, когато земята за миг се разтресе и в залата настана тъмнина. Николай и Стефка уплашени се прегърнаха и погледнаха нагоре, където едно свистящо огнено кълбо се приближаваше към тях. „Какво ли ги очакваше!-си помислиха те, когато то се взриви и  хиляди искри като бенгалски огън полетяха в залата. Отново беше светло. Погледнаха към ковчега и с почуда видяха, че  беше отворен.

2.

          Ковчегът вътре беше облицован със злато. Вляво бяха двете каменни плочки със скрижалите на Мойсей, вдясно ключа за отварянето на сандъка с Орфеевия завет, а по средата жезъла на Аарон, който представляваше дрянова пръчка, наподобяваща овчарска гега.  Делвата с манна небесна беше до нея.

Николай я взе и какво беше учудването му, когато видя че вътре има само няколко шепи пшеница, а според преданието трябваше да има един гомор манна небесна, което се равняваше на 2,2 кг. „И все пак и това е нещо.”- помисли си той. „ Въпросът е как може да се умножи и преосъществи на хляб, с който да се хранят по време на престоя им в пещерата. „А и имаше нещо друго.”- засмя се той. „Докато гларусите не са капризни, то с делфините е малко по-сложно.”

Знаеше, че Орфей ги следи и щеше да им помогне пак и реши да опита… Спомни си как Иисус беше нахранил 5 000  човека с пет хляба и две риби. Взе две пшенични зърна. Хвърли едното във водата и там загъмжа от риба. Гларусите и делфините само това чакаха. Другото зърно хвърли пред себе си и се появи един хляб, който си разделиха със Стефка.

3.

      След като се нахраниха Николай взе една шепа пшеница от делвата, сипа я в найлонова торбичка и я сложи в горния си джоб. Ключът за сандъка на Орфеевия завет беше със сребърна верижка  и това му позволи да  го окачи на врата си като медальон. Чудеше се дали да вземе жезъла на Аарон, защото не му вдъхваше много доверие. Приличаше му на най-обикновена пръчка от дрян, каквато си и беше,  но като се замисли, че Аарон я беше превърнал в змия пред Фараона и слугите му, а после като беше ударил по водата и водата се беше превърнала в кръв, сметна че може да му бъде от полза. Не се знае какви препятствия ги очакваха в Подземния град. Двете каменни плочки със записани на тях десетте Божи заповеди Николай не посмя дори и да пипне от страх, че може да бъде наказан, защото те бяха дар от Господа за Мойсей.

Всички бяха готови отново за път. Делфините трябваше да намерят подводния проход към Подземния град, а Николай и Стефка с петте гларуса подземния, който трябваше да започва от срещуположната страна на входа в залата с ковчега на Мойсей. Майката и бащата на Белокосата с братчето ѝ бяха дошли от Подземния град, но интересно защо след като обиколиха целия храм не можаха да открият откъде бяха прелетели. Сякаш лабиринта през който бяха дошли беше затрупан, а той не беше само един.

4.

         Делфините подскочиха и се гмурнаха във водата. Николай и Стефка с петте гларуса се отправиха  да търсят началото на прохода. Интересно защо обаче не можеха да намерят такъв. Там където трябваше да бъде имаше непробиваеми скали. И ни най-малко дори и намек за някакъв отвор. Обикаляха доста време. Гларусите кръжаха над тях и също търсеха но безуспешно. Тогава Николай реши да опита нещо, макар че му се виждаше смешно да се прави на магьосник. Хвана здраво с дясната си ръка жезъла на Аарон и удари три пъти скалата там, където трябваше да бъде прохода. Скалата се пропука и се образува пукнатина, през която преминаха и се озоваха в широк подземен коридор, който за голямо тяхно учудване беше осветен и те тръгнаха по него.

5.

            Орфей внимателно беше наблюдавал всичко и много се зарадва, че досега всички се справяха блестящо. Замисли се как може да им помогне по-нататък за да влязат в Подземния град и да намерят Ковчега с неговия Завет- първият договор с върховния Господар. С това  те щяха да  помогнат на българския изстрадал народ, който след идването на така наречена Демокрация; под лозунга за свобода, братство и равенство с европейските народи беше така жестоко ограбен от чужди и наши, че беше по-зле и когато беше под турско робство.

Имаше и нещо друго, още по-плашещо и зловещо, което тревожеше Орфей: В света бяха настъпили големи промени. Под ръководството на Сатаната, познат още като Дявола, Лукавия и Изкусителя в Библията, силите на злото, които управляваха света и безконтролно се занимаваха с трафик на хора, дрога, оръжия и търговия с органи бяха решили да поробят човечеството и да го превърнат в послушна сган. Целта им беше да намалят земното население и на всеки човек  да бъда поставен чип, с който по всяко време да знаят къде се намира, какво прави и какво мисли. А така също да го ръководят подсъзнателно как да живее. С две думи да бъде роб. Първата точка от плана им в момента вървеше успешно. Земята беше сканирана, подслушвана и снимана от стотици сателити качени над нея.  Бяха създали вирус с който съвременната медицина не може да се справи и хората умираха като мухи. Ваксина нямаше и прогнозите да бъде измислена такава бяха в близките една или две години, а дотогава не се знаеше колко хора ще оцелеят. Единствения начин да се предпазят от вируса беше изолацията, която беше добре дошла за управляващите. Хората можеха да излизат от къщи само до магазина или аптеката, а в някои страни се забраняваше  изобщо да се излиза и наказанията бяха много строги. Търговията в цял свят и транспорта-въздушен, воден и наземен бяха спрени. Сякаш човечеството не беше преживяло всички еволюционни промени през последните хилядолетия и вместо да постигне еволюция се връщаше към маймуните и клона.

6.

       Орфей беше решил да се пребори с него.

За целта му трябваха неговите седем ромбоидни плочки,  на които беше записан договора му с Върховния господар и след като ги съедини да може да се свърже с него и да го помоли за помощ.

Той  нямаше физическата сила да свърши това. След като беше убит  Божествената искра, която беше в него беше разделена на две; половината остана в сияйното му тяло, изградено от енергийни частици, а другата тръгна по пътя на преражданията му. И сега Николай, който беше седмото му прераждане, а Стефка седмото на Евридика можеше  да му помогнат.

7.

   Сатана не можеше да повярва, че неговия най-голям враг Орфей се беше появил отново, за да му попречи да завладее душите на хората. Всичко вървеше засега добре. Вирусът убиваше милиони и хората доведени до отчаяние чакаха да бъде открита ваксина, а чрез тази ваксина щеше да им постави чип, с който ще може да ги превърне в свои роби. Дори неговият по малък брат-Иисус не можеше да му се противопостави. Най-накрая щеше да му отмъсти, че Баща му не беше дал на него, като на  първороден син да управлява света. И сега той трескаво мислеше как да попречи на Николай и Стефка да стигнат до сандъка с Орфеевия завет. Отначало му мина през ума да изпрати гвардията си от демони въплътени в зли чудовища, но после реши да използва нещо съвсем друго.

8.

Орфей знаеше, че Сатана ще направи всичко възможно да му попречи и  се замисли как да го направи. Веднага му хрумна малко налудничава идея, но пък ако я осъществи успехът му ще бъде гарантиран. Реши да ги изпрати в Подземния град като ги провре през времето, за да не може Сатана да им попречи.

И така както беше върнал Николай и Стефка 3 500 години назад във времето сега щеше да ги изпрати в бъдещето, но в съвсем близкото; само седем години напред. Замисли се как да го направи. В момента Николай и Стефка с петте гларуса се намираха в тунела, който беше идеален за да ги изстреля в бъдещето.

За това щеше да му помогне неговата струнна теория. Настрои лирата си на високи честоти и дръпна с дясната си ръка първата струна РЕ. Използва силата си като реши да направи така наречената „Орфеева дупка” в тъканта на времето и пространството, в което гравитацията поражда деформация. И така  като задържа с дясната си ръка звука РЕ, с лявата  МИ съедини в едно пространство и време, със следващите звуци МИ и ФА го  сплеска и изпъна като лист хартия, със СОЛ и ЛА  сгъна на четири; със СИ проби дупка по средата и сега оставаше най-важното; с ДО да  изпрати Николай и Стефка и петте гларуса през нея в бъдещето. Това беше най-трудното, но затова щеше да използва най-новата си теория, която отричаше напълно Теорията на относителността на Айнщайн и беше станала препъни камък в развитието на съвременната наука.

          В началото на отвора трябваше да създаде антигравитационно поле, което щеше да всмучи Николай, Стефка и петте гларуса от вътрешната страна. А в момента, когато  прекрати действието му да  бъдат изхвърлени подобно на камък от прашка напред по посока на всмукването. И  както при прашката скоростта на изхвърляне на камъка е по-голяма от скоростта на придърпване, така и при използване на гравитацията за всмукване на пространството ще се получи същия ефект. Скоростта на придърпване ще бъде близка до скоростта на светлината, а скоростта на връщане на пространството ще е с пъти по-голяма от скоростта на светлината, което не позволява материален обект да се движи по бързо от светлината. Но те ще бъдат част от пакета пространство, в който са засмукани, а единственото нещо което се движи по бързо от светлината е пространството. Както се знае светлината от звездите, която достига до нас не е излъчена от самата звезда в момента, в която ние я гледаме. В зависимост от разстоянието, колкото по-голямо е разстоянието от една звезда до нас толкова повече години тя е пътувала до нас. А така също всяко действие и звук извършено на земята също оставят следа, която се излъчва в пространството и която се движи със скоростта на светлината. Въпроса как да бъде прехваната тази следа в която за да може да надникнем назад във времето е необходимо да се движим със скорост по бърза от светлината, за да изпреварим сигнала излъчен в пространството и да можем да погледнем на него като на запис от случилото се. Разбира се колкото по-бързо се движим от скоростта на светлината толкова по бързо и толкова по назад в самото време. Пътуването напред във времето всъщност е връщане. При пътуване напред във времето ще ни се предостави и възможност  да сме и участници във случващото се в бъдещето, но ще ни лиши от възможността да се върнем в нашето изходно време, освен ако не е за много кратък период, както разбира се щеше да бъде с нашите герои.

И как щеше да го направи това Орфей. След като със звука РЕ пренареди орфеоните по начин, който да създаде антигравитационно поле във въздуха и обвие с тях като пашкул Николай, Стефка и петте гларуса, а със последната струна ДО да  ги запрати към отвора където щяха да предприемат своето пътуване във времето.

И това точно той направи.

Въпроса беше да не сгреши точно времето и мястото, където щеше да  ги прехвърли.

Не, нямаше грешка.

9.

          Незнайно как за тях/Николай, Стефка и петте гларуса/ се бяха озовали в Подземния град.

Не можеха да повярват на очите си. Намираха се на билото на  планина. Пред тях като на длан градът се открояваше  под огромен  мраморен купол. Създателят му го беше направил по най-бързия, лесен и практичен начин. Две главни прави улици пресичащи с други две перпендикулярни по средата и прилежащи към тях още няколко второстепенни, успоредни на главните. Къщите бяха изцяло направени от мрамор под различни форми и големина. Имаше кръгли, квадратни и правоъгълни. Няколко големи постройки изпъкваха всред тях, като най-голяма впечатление правеше точно в средата уникална постройка, наподобяваща  православен храм, вдълбан  наполовина  в земята.  Куполът на камбанарията беше отрязан и покрит с прозрачна материя, под която пламтеше огън и разпръскваше светлината си, като изкуствено слънце. На Николай това му приличаше на капсулован ядрен реактор, който наскоро беше гледал по едно предаване по „Хистъри”, в което обясняваха че новооткритият химичен елемент Московий под номер 115 е по-специален от всички в Менделеевата таблица.

Учените твърдяха, че този елемент е използван от извънземните за направата на космическите им кораби, а така също и за ядрени реактори, които да осигуряват в продължение на хиляди години електрическа енергия. Именно на такъв реактор му приличаше тази постройка.

10.

       „ Хмм…Този град може би е построен от чуждоземна цивилизация.”-си помисли Николай, когато видя към тях да се приближава с пукот сияйно кълбо, подобно на кълбовидна мълния, което както в пещерата в първата стая на съкровището на Вълчан войвода, започна да се разтегля и приема чудновати форми. Седмоъгълна звезда, обагрена с всички цветове на дъгата… Пъпка на роза, която разцъфва и разтваря листата си… Облак с изскачащи от него светкавици… Докато най-накрая се превърна в сребристо яйце, което започна да се уголемява и доби човешки размер. Разпука се и от него се излюпи, така както в пещерата, обвит в сияние Орфей със седемструнната си лира. Тялото му, изградено от безбройни светлинни трептящи точки, плуваше в прозрачен облак. На лицето му цъфтеше усмивка. Очите му  припламваха,  разпръсквайки искри, но докато в пещерата огънят в тях беше угаснал и се бяха превърнали в две вдлъбнати елипсовидни огледала, в които като се огледаха Стефка и Николай бяха предприели пътуване в миналото, сега очите му бяха топли и лъчезарни. Поздрави ги с леко дръпване на първата струна „Ре” и им каза, че беше ги прехвърлил в бъдещето с десет години напред. Обясни им какво се беше случило на земята и как като достигнат до ковчега с неговия Орфеев завет, който беше първия договор с Върховния Господар, могат да спасят не само България, но и цялото човечество от Сатаната. Даде им подробни напътствия и с леко дръпване този път на последната струна „До” изчезна така, както се беше появил.

11.

        Николай и Стефка се прегърнаха разтревожени от току-що чутото от Орфей, а петте гларуса кацнаха върху тях. Струваше им се, че сънуват. Така бързо се случваше всичко. Откъде бяха тръгнали и къде бяха стигнали. Бяха изминали само 40 дена от вечерта, когато Николай влезе с приятелите си в казиното и Стефка го почерпи една водка, а когато те си тръгнаха той остана да си я допие. И макар че се беше зарекъл вече никога да не играе, започна отново. Рулетка, машинки, футбол и покер в сайтове за онлайн залагания. И каква беше причината за да започне пак. Разбира се Стефка, в която се беше влюбил и не можеше да живее без нея. И макар че почти винаги губеше спечели най-важното:любовта ѝ. През това време  откри картата и входа към пещерата, в която се намираше съкровището на Вълчан войвода и Подземния град и тръгнаха с нея да ги търсят. В пещерата се срещнаха  с Орфей, който ги върна  3500 години назад, а сега ги беше прехвърлил седем години в бъдещето.

Какво ли ги очакваше и дали щяха да намерят сандъка с Орфеевия завет-седем мраморни, ромбоидни плочки с издълбани върху тях знаци, които като се съберат по определен начин образуват седмоъгълна звезда!

12.

       Николай целуна ключа за отварянето на сандъка с Орфеевия завет, който беше окачил на врата си като медальон и тръгна надолу от билото на планината към града, сподирян от Стефка и петте гларуса, които бяха кацнали на раменете им. Сандъкът със седемте ромбоидни плочки се намираше в мраморната постройка, приличаща на православен храм, вдълбан наполовина в земята, а куполът на камбанарията беше отрязан и покрит с прозрачна материя, под която пламтеше огън и разпръскваше светлината си, като изкуствено слънце, за който Николай правилно беше предположил, че това представлява капсулован ядрен реактор, изграден от чуждоземна цивилизация. Орфей им беше казал къде точно се намира сандъка и те тръгнаха да го търсят.