Този в средата, облечен в официален черен костюм, с вратовръзка в строги цветове, сресан и пригладен, гладко обръснат, леко повдигна ръка от масата. И всички наоколо замълчаха, застивайки кой както е сварен от жеста…
А иначе всичките бяха важни, та чак надут пуяк щеше да се възмути от напереността им.
Важни пред себе си. Ние си ги познавахме и само докарваните от време на време новаци се покоряваха пред фасона им.
Ами – доктори… При това психиатри… Не са за съжаление, обаче. Сами са си избрали тоя занаят, няма да ги оплакваме, я…
Но не ги и презирахме. Камо ли да мразим. И такива хора трябват. Поне на нас са нужни – да ни дават официални паравани пред другите луди, да ни прикриват от властта с епикризи и характеристики.
Така че – с тях сме едно цяло. Различни части, но обединени в едно. Нито те без нас, нито ние без тях можем нормално да живеем в ненормалния свят. Сред останалите ненормалници…
Е, дразним се понякога, когато докторите се вживеят в ролята си и дори на четири очи ни нарек ...