Бавно, мъчително бавно за младата жена, най- после съмна. Слънчевите лъчи осветиха заспалите ъгли в стаичката ѝ.
Свидна стана от леглото си бързо. Не задълго време се задържа в банята и пред огледалото. Облече същата рокля с червените макове ( беше ѝ любима, а и без това нямаше кой знае какъв голям гардероб с дрехи) и излетя от квартирата. Отново бързаше. Този път за Университета , а след това… мислите за Тодор бяха неотлъчно с нея!
След лекциите, които така и не слушаше съсредоточено, застана на уговореното място за среща с него. Не търсеше с поглед познатия силует на Тодор, не въртеше нервно глава в различни посоки за да го види, не бършеше запотените си длани от притеснение в роклята си, или по бедрата си. Не, не! ..Стоеше права! Красива и ухаеща на младост! До централния вход на Университета!
Покрай нея минаваха замислени в себе си, или забързани за някъде момичета и момчета, всички с някакви цели за бъдещето си, или поне планове за близките часове. Отминаваха я. От време на време ...