КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ
Разправяха някои, какво някъде си са видели!
Слушах и се изкушавах, и аз да ида и аз да го видя!
Искаше ми се, чутото не ме оставяше!
Искаше ми се, но по ония времена, кога уж всички равни бяхме, по доста места в тая страна, да се иде, открит лист се искаше, а той на такива, кат мен не се издаваше, да не би да прескочим, да не би оттатък да избягаме, че все по края ѝ, все до някаква граница, тия места бяха.
Уж ми е родина, но не смогнах, цялата да си я видя.
Гледах само това, което ми беше разрешено!
В страни, дори и да погледна, не ми разрешаваха!
Ей, как ми се искаше, да си я обиколя, да си я огледам, но можех само, като вълк единак, в ледена пустош да вия или като недобито куче да скимтя!
Веднъж минаваме близо до оня край, за който бях чух да разправят, че там имало някакво село, с чудна архитектура!
Почти до него сме, на разклон сме и знаци сочат, че направо и на ляво може, но на дясно, пред гърбаво мостче, има табела, а на нея пише, че се стреля без предупр ...