Зад бюрото седеше млада жена, която съсредоточено се взираше в някакъв документ и щракаше нервно с химикалката си. При влизането ми, тя ме погледна, дарявайки ме с една от онези служебни усмивки, които по принцип много мразя. Тази усмивка обаче ми хареса, може би поради факта, че на лявата й буза се появи чаровна трапчинка. Беше облечена в черно сако и бяла ризка с широка яка. Истинска бизнес дама.
- Здравейте! - казах аз.
- За компютъра ли? - попита тя и отново насочи вниманието си към документа.
- Да, казаха ми, че хард диска е изгорял.
- Така изглежда - промърмори жената и небрежно отметна кичур от дългата си, черна коса зад ухото.
- Може ли да погледна?
- О, да разбира се! - усмихна се още по-служебно тя и този път дори не ме погледна.
Отне ми не повече от минута да разбера, че компютърът й има сериозен проблем.
- Ще трябва да го взема.
- Моля? - зелените й очи ме гледаха неразбиращо.
- Казвам, че трябва да го взема за да го оправя.
- Ама разбира се, нали за това сте дошъл - отгово ...