Apr 14, 2011, 8:02 PM

Конете в спомените на едно дете 

  Prose » Narratives
1951 0 0
19 min reading
Конете в спомените на едно дете
Навремето вуйчо ми имаше най-хубавия кон в селото - една кобила, която направо си беше състезателен кон. Казваше се Мара. След смъртта на вуйчо (нямаше и трийсет години, когато почина), конят се използваше рядко и то само за да бъде впрегнат в модерната за онова време талига с ресори, което според мен Мара е приемала като голяма и незаслужена обида.
Вуйна ми напусна селото с момиченцето си Дуна и старците останаха с най-малката си дъщеря Йорданка и малкия си внук Христо, който беше само на шест години. Те не продадоха коня, най-вече заради паметта на вуйчо. С този кон също имам много интересни спомени, от които ще разкажа само два.
Зимата вече си отиваше. Снегът почти се беше стопил и макар все още да беше хладно, не можеше и дума да става за сравнение със студа преди месец. Отидох да навестя баба Динка и дядо Христо. Те много ми се зарадваха и баба веднага се засуети с какво да нагости скъпия гост. След като изметох вкусотиите, поднесени от нея, не проп ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Запрянов All rights reserved.

Random works
: ??:??