27 min reading
Има нужда от малко редакция, но в момента се концентрирам да завърша трилогията от разкази. Надявам се да ме извините за това. Приятно четене!
Конклав
Беше един от тези дни, в които напрегнатият градски живот те кара да захвърлиш всичко и да се отдадеш изцяло на себе си. Да, бях решен да направя точно това. Вече си се представях седнал в парка, на някое усамотено местенце, далеч от хорските погледи, наслаждавайки се на малкото чист въздух и зеленина останали в околността. Не желаех ничия компания. Не знам защо, но никога не съм обичал да водя сериозни разговори с когото и да е. Не успявах да намеря общ език с никой от събеседниците си. Намирах ги прекалено повърхностни и инертни, но това определено не ми пречеше. Напротив. Това ме караше да се чувствам различен по някакъв особен начин.Свежия утринен ветрец се лепеше по кожата ми и ме караше да настръхвам. Няма нищо по-освежаващо от него. Вървях пеш. Не бях използвал краката си от доста време. Бях забравил колко е приятно ходенето всъщн ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up