К О Н К У Р Е Н Т
Лятото се беше уморило да лудува. Бурите се укротиха. Последните седмици не падна нито капка дъжд. Ожадня земята, прегоря тревата. Дори животът вървеше някак суховато. Стоян беше легнал направо върху пожълтялото стърнище, с глава на камъка и ядосано гледаше трите дъба. Всяка година земята около тях оставаше като пуст остров сред нивата. Бяха близо един до друг и не можеше нито да се оре, нито да се сее помежду им. Никой не им знаеше годините. Добра сянка пазеха и хората ги обичаха. Викаха им братята. По тях се ориентираха в полето. Ето, на работата му бъркаха, ала и той нямаше сърце да ги отреже. Днес се вторачваше в какво ли не… Като инженер в града, откраднеше ли малко време, взимаше колата, жената и щерките и – хайде в планината. Но съкратиха и него, и тежкото машиностроене. Жена му Зорка се хвана с някаква козметична фирма и успя. Момичетата си поеха пътя. Само той остана наникъде. Не бяха вече сродни души. Взе, че и майка му се поболя. Точно тогава им върнаха зем ...