„В крайна сметка“ помисли си Немо „ понятията за начало и за край на нещо съществуват само в нашето въображение. Реката на всемира непрекъснато тече и се променя, и когато по странна случайност, по прищявка на течението, до едно листенце повлечено от потока, заплува друго, ние листенцата в горделива самозабрава го начичаме начало на някаква връзка. А после листенцата се разделят от същото това течение, и ние изпитваме мъка от някакво ирационално чувство за загуба на нещо, което никога не ни е принадлежало.“
Той се огледа наоколо. Боцмана Рада се усмихна дяволито и му каза. „Капитана изчезна. Да живее капитан Немо! Ти знаеш всичко за корабите. Давай, слагай капитанската фуражка и да тръгваме!“
„Аз съм с вас“ провикна се пътничката Ирен, която се беше изтегнала на един шезлонг и се припичаше на слънце. „Много ми е приятно да ви следвам приключенията.“
„Не знам, не знам“ поклати глава Нина. „Аз съм вълк единак, бях тук само за малко, на път за моето си пристанище. Ако акостирате там (но н ...