И така: бъдещият водач на низвергнатите и онеправданите маси,любителят на шармантните фрази,недоучил син на мливаря Станьо Стойчев, неговият единствен син в семейството ;в продължение на година си изкарваше прехраната в мелницата на баща си...като общ работник на кантара. Той теглеше чувалите на кантара и ги изсипваше в силоза към мелничните машини, за да разбере, как и какви усилия са нужни ,за да стигне брашното до нощвите,където жените, в рани зори,вече втасало като тесто го мятаха в опалените пещи...
Иван Стойчев се усети щастлив!
Всички негови близки се надяваха да рухне под тежестта на дванадесетчасовия труд,който наложи баща му,но той вече на 17 години се източи на ръст,тънък като ракита,яздеше един от конете,който баща му подари, защото Дерменджи Станьо,както с уважение му думаха катунари и демирджии,житари и джамбази, беше немногодумен,но властен човек!
Заесени.Върволици от волски коля и конски каруци заеха големия мегдан пред Станьовата воденица.
Пена Динева Баева,по Божия ми ...