КОРИДАТА
Това полупланинско селце по нищо не се отличаваше от другите такива след политическите промени през 1989 година в България. И в него селскостопанските сгради останаха без животни, инвентар и без самите стопани. Дойде от столицата бивш тукашен селянин, бивш тамошен шестак, дойде с жена си, децата си и внуците си и се настаниха в родната му къща. Купи на някаква смешна цена краварниците на де-зе-сето, докара около шейсет крави, един огромен бик за разплод и 4-5 едри песа вълча порода, да пазят стадото и започна семеен бизнес. Позачудиха му се хората, че вместо да си стои в Софията, да си гледа рахата, е дошъл на село да си трови дните, и се почнаха приказките:
– Айде бе, тоя Мирон как я мисли? Много добитък е това! Как се храни? Колко сено трябва.
– Че и зърно!
– Ами да им чисти, да ги дои? Така става то!
– Мене да питаш, пари пере това ченге и това си е!
– Да, да! И жена му, тая префърцунена софиянка ще надене ботушите и в лайната ще нагази. Сигурно!
– На Кукувден!
– Или пък си ...