Събудих се трудно. Ушите ми звъняха ужасно, главоболието все още ме тормозеше. Надигнах се от стария диван и седнах подпирайки лакти на масата. Погледнах към стенния часовник, вече минаваше 14:20.Бях спал над 16 часа. Просто седях и се наслаждавах на тишината. Но за мое съжаление това не продължи дълго. Започна като леко драскане, но със всяка изминала секунда шумът ставаше по силен, и след малко прерасна в нещо което ми звучеше като дращене и ръмжене…?!?
-Страйк- извиках и скочих от дивана без да се замислям, започнах да се ослушвам откъде идват звуците. Мазето. Изтичах до там и го видях, той стоеше на последното стъпало и ръмжеше взирайки се във вратата на избата.
– Страйк!?Какво гледаш момче? Какво има там?-разпитвах го аз докато слизах по стълбите към него. Дори не се обърна, сякаш не ме чуваше. На вратата имаше дълбоки резки от драскане, следите бяха доста на високо, явно се бе изправял на два крака и е драпал по вратата.
Опитах се да отворя, но беше заключено, освен резето на вратата висеше и ръждясал катинар. Започнах да ровя из джобовете си за да намеря ключовете които ми бяха дали за къщата, но не ги открих. Светнах крушката в мазето и се опитах да надникна вътре през малката пролука на вратата. Не се виждаше абсолютно нищо. Качих се отново горе и претърсих якето си, бяха ми дали ключове само за входните врати, и никои от тях не беше за катинар.
-Просто ще го разбия - измърморих на себе си и се отправих към колата, отворих багажника и започнах да ровя вътре. Беше пълен с боклуци, но сякаш нямаше нищо което да ми бъде полезно, или поне така си помислих в началото, тогава забелязах малката щанга. Грабнах я и се втурнах отново вътре. Страйк не беше помръднал от там, продължаваше да ръмжи по вратата. Хванах щангата с две ръце и напънах стария катинар. Въпреки че не притежавах особена физическа сила, начинанието ми пожъна успех.(при това на мига). Катанеца падна на земята. Подпрях щангата до мен и открехнах леко вратата. В същия момент ме удари някаква ужасна воня,смърдеше така сякаш нещо беше умряло вътре. Не можах да удържа стомаха си за дълго, наведох се и започнах да повръщам. Точно в този момент забелязах водата. Цялото мазе беше наводнено. Във водата освен бурканите със зимнината плаваха и няколко големи плъха които бяха започнали да се разлагат. Изправих се бързо и се устремих нагоре, прескачах през едно стъпало бързайки да изляза от къщата и от ужасната миризма.
Излязох на двора и седнах на меката трева. Дишах бавно и дълбоко, опитвайки се да изгоня зловонната миризма от тялото си. Земята беше суха, нямаше и следа скоро да бе валяло, от къде се бе взела цялата тази вода? Дори да не знаех от къде беше дошла водата знаех едно, а именно че трябва да се върна в къщата и да се справя с проблема, не можех да оставя нещата така. Постоях още малко седнал докато чаках да спре да ми се повдига. След което станах бавно от земята и се отправих към малката барака която беше прилепена от едната страна на къщата. За мой късмет намерих някакъв овехтял чифт ботуши и една стара лопата. Свалих си блузата и я завързах на лицето си, погрижих се да покрива носа и устата ми.Нахлузих старите ботуши(които се оказаха по-големи отколкото изглеждаха)грабнах лопатата и тръгнах към мазето. Страйк вече беше нагазил във водата и бе застанал до отсрещната стена, вече не правеше нищо, просто стоеше и се взираше в каменния зид. Аз на свои ред стиснах зъби и започнах да вадя умрелите гризачи като ги придърпвах с лопатата и ги изхвърлях в боклука. Приключих доста бързо с махането на изгнилите останки от плъхове, но знаех че трудната част тепърва предстои, а именно да отводня смръдливото мазе. Въоръжих се с една пластмасова кофа и започнах да изгребвам водата и да я изсипвам навън. Работих с часове почти без почивка, бях капнал от умора и краката ми бяха подгизнали, явно старите ботуши бяха за боклука, но бях постигнал голям напредък, мазето беше почти изчистено. Оставих кофата на земята, и взех един парцал за да подсуша стълбите. Не ми отне много време, се пак бяха само шест стъпала. Остана само едно нещо, да изчистя Страйк.
-Страйк хайде момче ела, не мога да те пусна горе мокър.-Той отново не ме отрази. Цял ден беше така. Не исках да го призная но знаех че вече е доста стар и явно бе започнал да оглушава. Взех една стара кърпа и отидох при него, след като почистих старателно козината му и се уверих че е напълно сух го хванах за каишката и го изкарах от мазето. Затворих вратата зад себе си слагайки малкото резе.
Дори не бях разбрал кога е минал деня, на вън беше започнало да се смрачава. Усещах как краката ми пулсират от умора, но пък ужасното главоболие бе напълно изчезнало. Седнах на старото диванче и започнах да ровя из чантата си, спомних си че имах останала храна от миналия ден. Поставих останките на масата и със Страйк си устроихме скромна вечеря. Той седна до мен на дивана и чакаше кротко да му подавам по нещичко. През прозорче на стената успявах да видя съседите(или поне силуетите им)Седяха и гледаха телевизия, дори не помръдваха. Просто две сенки който се взираха в някаква променяща цвета си светлина. Защо ли изобщо пускаха пердетата? Все пак наоколо нямаше жива душа. А и дори да имаше не мисля че някои щеше да се интересува какви предавания гледат двамата пенсионери. Реших да последвам техния пример и си пуснах малкото телевизорче, даваха някакъв стар военен филм в които главния герои трябваше да спаси взвода си от преследващите ги нацисти. Клепачите ми бяха натежали и започнах да се унасям. Възнамерявах да прекарам нощта в спалнята, но бях прекалено уморен за да стана от мекото диванче и да се преместя.
През нощта ме събуди някакъв шум, отново онова дразнещо драскане, погледнах към краката си и видях Страйк, който отново седеше на дивана и сякаш следеше нещо в мрака. Телевизора осветяваше слабо малката стаичка и само отсрещните ъгли бяха потънали в мрак. Замижах, опитвайки се да видя какво гледа Страйк. В тъмния ъгъл на помещението се бе спотаило нещо. Успях да различа силуета в мрака. Бях вцепенен от страх, не можех да помръдна. Изведнъж сянката се раздвижи, и тръгна с бавни стъпки към другия край на стаята. Във въздуха се носеше противна воня на изгнила плът примесена с фекалии. След секунди силуета се скри зад ъгъла където бяха стълбите за мазето, а заедно с него и миризмата изчезна. Целия треперех, не можех дори да помръдна, страхът бе превзел тялото и умът ми. Шумът спря, дори звука на телевизора не се чуваше. Усетих как Страйк се раздвижи, обърнах бавно глава към него за да видя какво прави. Беше се втренчил в мен, плътта се бе дръпнала назад от устата му и разкриваше зъбите му, изглеждаше сякаш ми се усмихва. Пастта му започна да се отваря бавно. Не спря там където трябваше а продължаваше да се разчеква, чувах как костите му се чупят, докато накрая долната му челюст увисна само на кожата. Някъде дълбоко от гърлото му се чу тих дрезгав глас.
–Какво гледаш момче? Какво има там?...
В този момент се събудих, бях облян в пот, гореща и мазна.Започнах да дишам дълбоко опитвайки се да забавя препускащото си сърце. Погледнах към Страйк, който стоеше на дивана и гледаше в мрака с наострени уши. Обърнах се с гръб завивайки се през глава, запуших си ушите и зачаках да дойде утрото.

Ако разказите ми ви харесват можете да посетите моята страничка https://www.facebook.com/Eddiesstories/?ref=aymt_homepage_panel. Благодаря!