КОСИТЕ НА ЯНИЦА
Балканът беше се сковал в ледената прегръдка на зимата. Дълбоки преспи криеха горските пътеки и придаваха на пейзажа спокоен вид. Градът спеше. Спяха и планинските селца, смирено сгушени под бялата завивка. Спяха и ледените води на Тунджа, предали се временно под тежестта на дебела ледена покривка. Комините на притихналите къщи протягаха дългите си кокалести ръце и бавно се изгубваха в небето. Чуваше се само свистенето на вятъра между голите клони на дърветата. В ледената си гонитба ветровете от три балкански прохода повличаха след себе си кълбета сняг, които се завъртаха в обща снежна виелица. Град Сливен беше свикнал с пронизващите вихрушки и капризите на зимата. От векове помнеше само смразяващи и дълги зими. Планината затваряше входа към сърцето си и правеше пътищата непроходими. Никой не дръзваше да пробие път навътре в ледената й гръд.
Мразовитата нощ беше затворила по къщите им всички жители на града. Едва доловими светлини подсказваха, че в селището има живот. Н ...