КОСМИЧНИЯТ ПЪТ НА РОЗАТА
Днес ми е ден за полет. Ще избягам от онази малка маймуна, която е обсебила земното ми тяло и ще полетя към теб. Посоката я зная отдавна - към онзи космичен извор на Истината, Любовта и Светлината, където мене още ме няма. До него води Пътят на розата. Нали го знаеш? Той е посипан с розов цвят и ухае на розово етерично масло. А етерично винаги е означавало ефирно, космично... Той се вижда така, както се вижда Млечният път, но понякога е видим само за третото око, когато заспиват уморените сови и се пробуждат първите петли.
Ти пак си ме изпреварила, защото се движиш със скоростта на светлината. Движиш се във всички посоки и навсякъде става светло. А аз летя по космичния Път на розата и спирам до всеки космометричен камък, на който някой ми е записал след твоето име с много обич по един сонетен стих. А всеки стих е магия и от всеки 14 стиха аз ти изплитам по една сонетична люлка, защото не владея други вълшебства, освен сонетарната магия.
Спирам до първия космиче ...