Mar 6, 2009, 2:20 PM

Космичният път на розата 

  Prose » Stories for kids
1210 0 6
3 min reading
КОСМИЧНИЯТ ПЪТ НА РОЗАТА
Днес ми е ден за полет. Ще избягам от онази малка маймуна, която е обсебила земното ми тяло и ще полетя към теб. Посоката я зная отдавна - към онзи космичен извор на Истината, Любовта и Светлината, където мене още ме няма. До него води Пътят на розата. Нали го знаеш? Той е посипан с розов цвят и ухае на розово етерично масло. А етерично винаги е означавало ефирно, космично... Той се вижда така, както се вижда Млечният път, но понякога е видим само за третото око, когато заспиват уморените сови и се пробуждат първите петли.
Ти пак си ме изпреварила, защото се движиш със скоростта на светлината. Движиш се във всички посоки и навсякъде става светло. А аз летя по космичния Път на розата и спирам до всеки космометричен камък, на който някой ми е записал след твоето име с много обич по един сонетен стих. А всеки стих е магия и от всеки 14 стиха аз ти изплитам по една сонетична люлка, защото не владея други вълшебства, освен сонетарната магия.
Спирам до първия космиче ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??