МАША
Зимата беше доста студена. Маша вече беше доста стара. Стара беше, стара и бременна. Жал ми беше за нея, затова често я канех в апартамента. Дните ставаха все по-студени. В мен взе да узрява мисълта, че трябва да й помогна да роди при мен.
Приготвих един голям кашон. Имах едни малки червени вълнени одеалца, които не ползвах, защото ми бяха къси.
Изпрах едно от тях, изпрах и един чаршаф, който беше вече за изхвърляне. Като изсъхнаха, постлах одеалцето в кашона, а след това и чаршафа.
Котката дойде при мен в апартамента и вече не излизаше навън.
Следях поведението й. Минаха няколко дена. Стана неспокойна. Искаше да се скрие някъде. Отиде до леглото и започна да се провира под одеалото, с което беше покрито. Времето беше дошло. Отметнах одеалото и внимателно я взех в ръце и я поставих в приготвения кашон. Погалих я, за да се успокои и й говорех. "Ето тук миличка ще родиш котенцата си." Знам, че когато раждат, котките искат да бъдат сами. Дръпнах се. Продължих да си върша моята работа ...