Черната котка се шмугна покрай Стела и изприпка до бордюра. Завъртя глава и се озърна със зелените си хипнотични очи, очевидно възнамеряваше да пресече. Да пресече пътя й. Стела се скова от напрежение, но само за момент. После инстинктите й за самосъхранение я подтикнаха да се втурне напред и да се опита да изпревари канещото се притича през тротоара животно. Но може би котките също имаха суеверия и не обичаха облечени в черно човешки индивиди да пресичат пътя им. Котката се оказа по-бърза, изпревари Стела, макар и на косъм.
Стела загуби ума и дума, защото знаеше, че я очаква беда. Проклинаше се наум, че е минала по този път и е допуснала прокобата да я достигне. Нямаше никакви съмнения, че ще й се случи нещо лошо. Вече два пъти черна котка й бе пресичала път, като и двата пъти я бе връхлитало нещастие, голямо нещастие. Първият път бе преди десет години. Тогава тя все още не бе суеверна и дори не плю през рамо в опит да разруши магията. Само че седмица след случката гаджето й я заряза, ...