- Каква хубава вечер, вали тихо, снежинките лилавеят… Красота! Забеляза ли ги?  Хъм! Как не, скъпи! Като погледнеш небето срещу неоновите  лампи, ще ги видиш. Но трябва да искаш да ги видиш. Инак няма да се получи.

 - По реката не се срещат. Лампите де. Единствено корабчета и лодки. А по моретата съвсем ги няма. Само луна, звезди, такива неща…

- А къде акостира, на паркинга пред къщи ли?

 -  Да си я виждала котката? Пис – пис – пис…

-  Дано не си одраскал тойотата на Максимов, както миналото лято.

 - Нося ù мляко. Аржентинско. Скъпа, миналото лято тойотата на Максимов одраска кораба ми, защото се опита да я паркира във водата… Лилави ли каза?... Мислех, че не съм видял добре.

- Скъпи! Да не си пил?

- Ударихме с момчетата по едно на тръгване от  Буенос Айрос.

- Знаех си! Знаех си! Само миг без контрол и вече се наливаш!

- Първата сряда на миналия месец беше, скъпа… Къде се е дянало това... Пис - пис… Маце-е-е… Нося ти прясно мляко.

- Старите навици трудно се забравят, нали! Извини ме, имам нещо във фурната.

- Ако имаш предвид сватбата ни, рождените дни и Нова година, опасявам се, че да…

 - Не е смешно! Трябва да се запишеш в клуба на анонимните алкохолици! Максимов ги посещава.

- Щом са анонимни, откъде знаеш това?... Къде да оставя млякото?

- Не знам! Не ме интересува някакво си мляко! Толкова съм огорчена от постъпката ти!

- Добре де, не се разстройвай! Обещавам още утре ще питам Максимов дали има свободни места.

- Скъпи!... Наистина ли ще направиш това за мен!... О, скъпи!

- Разбира се, любов моя! Всичко, което би те направило щастлива! Дори ще вляза в клиника за душевно болни, само кажи, че трябва!

- Значи наистина си пил! Признай си!... Признай си!... Господи, какво да правя с този човек!?

- Добре, добре! Признавам! Сега би ли повикала котката, защото ù нося мляко. Пастьоризирано, с три процента масленост. Любопитен съм дали ще ù хареса? Аржентинско е.

 - Ало, мамо! Ти ли си…

- Скъпа, на кого звъниш по това време?

-  Не, мамо, не съм добре!... Моля те, кажи на татко да запали колата и да дойде да ме прибере веднага от тук!… Така повече не може да се живее, на ръба на лудостта съм… Ало?... Мамо!

- Скъпа, родителите ти не са…

- Ти да мълчиш, пияница проклет!... Ало, мамо!... Не, не на теб! Кажи на татко… Какво!?... Не ме интересува, че си на Бахамите!... Не ми пука, че колата му е в блъсната, да вземе такси!

 - Скъпа, само да вметна, че…

- Млъкни ти казах!... Не, мамо! Не говорех на теб… Ало! И се обади в полицията, или не, по-добре в психиатрията, или в… Обади се в… Какво?... Разбира се, че си пия хапчетата. Редовно,  да! За толкова несериозна ли ме мислиш!?... Какъв ден сме? Искаш да знаеш какъв ден сме днес!?... Мамо, нямаш ли календар?... Разбира се, че знам. Девети април 2010 година. И въпреки, че е април, вали сняг, а снежинките са лилави, лилави като-о-о… Не, не! Не са лилави, а по-точно морскосини, като ябълки са! Невероятно красиви... Да! Красиви са! Доволна ли си?... Какво? Как така девети август!? Как ще е лято? И откога ябълките са зелени и червени!... Мамо, ти добре ли си?... Сигурна ли си?... Мисля, че трябва да идеш на доктор… Да, разтревожена съм за теб!   О, моля те! Нека не спорим. Ще ти запиша час при моя… Извини ме, но би ли ми дала татко да разговарям с него… Как така няма го!... Какво искаш да кажеш с това “няма го”? Къде може да е по това време, ако не пред телевизора!?... Какво – о – о!? Починал!?... Боже мой!… Боже мой!... Кога стана това, как се случи? И теб не ти ли е малко неудобно точно сега да ходиш на Бахамите? Не си ли в траур? Поне да беше останала до го погребеш, мамо!... Как така преди десет години!? Мамо!? Преди десет години е загинал в катастрофа и го узнавам чак сега!?... Не мога да повярвам! Не мога да повярвам…

- Скъпа, опитах се да ти кажа, че…

- А, мили! Ти си се върнал! Мамо, извини ме, съпругът ми се е върнал от път, трябва да затварям. Чао, пак ще ти се обадя! Колко се радвам! Изненада ме приятно. Мислех, че няма да успееш за годишнината. Ела, ела, влез, тъкмо съм сложила нещо във фурната. Усещаш ли как ухае? Седни де, какво стърчиш такъв! Седни да те видя. Оле, колко си загорял, красавец! Максимова само да те види, ще ù изтекат очите... Нали си я знаеш Максимова, все си мисли, че живее през шейсетте, а те откога минаха, отпреди двайсет години... Ха – ха! Господи! Къде получи такъв чудесен тен, зима е, на солариум ли ходиш, скъпи?... Букетът за мен ли е? Много мило! Винаги знаеш как да ме зарадваш. Това не са ли дюли? Не съм експерт по цветята, но са прекрасни. Усещаш ли как мирише от фурната? Пиле с картофи готвя, казах ли ти. Ох, като те видях и толкова се развълнувах!... Ти обожаваш пиле с картофи. Знам и като че ли съм предчувствала, че точно днес ще си дойдеш… Само, мили, кажи ми, че си внимавал като паркираш, че нали помниш, какво се случи  миналата година на тойотата на Максимов… Нещо си пребледнял, струва ми се… Тая кутия в ръцете ти каква е?

- Скъпа, а няма ли да сложиш и пилето в тавата.? Това е мляко, пастьоризирано, за котката.

 - Господи! Наистина съм забравила пилето… Котката? Ние нямаме котка, моя любов! Никога не сме имали котка.

Румен Романов

09.04.2010