На долния етаж нещо изтряска. Деница се стресна и се надигна на лакти. Очите й се ококориха и сякаш потъмняха от тревога. Пресегна се и изключи радиото. Ослуша се. По това време в къщата не трябваше да има друг човек, освен нея. Възможни ли бе да е влязъл крадец?
Тя потрепери и се отпусна на леглото. Идеше й да се завие презглава. Отново се чу шум – изглежда някой ровеше из шкафовете и изсипваше съдържанието им на пода.
Деница имаше чувството, че сърцето й ще разбие ребрата и ще изскочи навън. Зави й се свят от напрежение. В този момент се сети, че може да извика полиция. Взе самсунга, но се поколеба. Онзи можеше да чуе гласа й. Дали не бе по-добре да изчака? Остави телефона внимателно на шкафчето, до купчината книги.
Малко по-късно по стълбището затрополяха тежки стъпки. Крадецът, ако това наистина бе крадец, се качваше на втория етаж. Младата жена изскимтя и прехапа устни, лицето й се бе зачервило. Лежеше, забила поглед в тавана.
Вратата се отвори с остро изскърцване и на прага заста ...