Крадец на мечти
Време! То просто отминава. Дори не усещаме как. Не го виждаме, не го чуваме, не ни притеснява, не ни е страх от него. Просто отминава. Тихо, неусетно, безмилостно, ловко. Смело крачи към безкрая, понякога тича, понякога се влачи, но никога не спира да върви напред. Потопени изцяло във времето ние се опитваме да влезнем в неговия ритъм, за да не се удавим.
Деца, възрастни, старци - жертви на времето. Мечти, спомени, прашни фотоалбуми, откъслечно преплетени събития, облечени в бяла одежда, бледнеещо отлитащи от съзнанието ни. Безпомощни опити да бъдат спрени.
Младост, любов, щастие - огледало, в което се оглеждат напомнящи за това очи - уморени, отчаяни. Усмивка, изгряваща на изваяно с бръчки лице, опитваща да спре сълзите.
Семе, дърво, покосен от мълния скелет, самотен дънер, стотина кръга...
Пролет, зеленина, птици, цветя. Лято, море, гларуси, слънце. Есен, дъжд, килим от листа, тъга. Зима, студ, бяла пелена. Забрава!
Време - крадец на мечти, спомени, надежди.
Часовник - мечта на дете, мъка на старец. Безкрай...
Спомени, спомени, спомени...
Тик-так, тик-так...Тъмнина!
''Имах мечта да имам часовник, сега имам часовник,
но нямам мечта!''
Валери Петров
© Стефка All rights reserved.
Наистина е така - времето ни убива,от него умираме,то ни стапя мечтите....