Поглеждаш ме в очите и сякаш нищо друго не съществува. Вземаш ръцете ми в своите и всичките ми тревоги изчезват. Как го правиш? Осъзнаваш ли изобщо каква власт имаш над мен? Дойдох да поговорим за това, че може би е време да сложим край на връзката си, но, гледайки те такъв тъжен, не знам как съм могла да си го помисля. Казваш ми толкова неща и всяка твоя дума ме разкъсва на хиляди парченца. Чувствам се толкова немощна, толкова слаба и същевременно усещам, че мога да направя всичко, щом си до мен. Това ли е любовта? Това ли е, което всички се опитваме да намерим? Да виждаме, че не можем да се чувстваме добре с един човек, но да знаем, че без него бихме били най-нещастните на Земята? Да виждаме, че ни мъчи връзката ни, но да усещаме, че в същото време е това, което осмисля дните ни? Това ли е любовта? Това ли си ти? Мъжът за мен? Онзи, който винаги ще бъде до мен и ще допуска до най-съкровените кътчета на душата си само мен? Онзи мъж, който ще долепи дланите си до лицето ми и ще ми каже ...