-Обичам те!
Тези думи излязоха от гърлото ми, като огромна буца, оставяща в себе си само горчивия вкус на очакването. Бях готов да приема всичко от нея, но не и това, което последва.
Тя се обърна към езерото, гледаше с чист, смирен поглед, очите ù бързо се напълниха със сълзи и една се стече по дясната ù буза.
- Глупаво момченце! Всичко това можеше да е твое.
Само това каза и пак погледна в далечината.
- Погледни около себе си, кажи ми, какво виждаш?
- Хора.
- Опиши ми ги.
- Има някои високи, други ниски, трети са облечени с... Боже мой! Полудявам ли? Защо нямат лица?
Тя се приближи до мен, прегърна ме и тихо прошептя в ухото ми:
- Ти не полудяваш, ти вече си луд. Просто се огледай.
Тогава се замислих, огледах се. Отвъд моста нямаше нищо, само празнота и тъмнина. Отказвам да повярвам. Избутах я от себе си като сърдито малко дете и се затичах към града. Ходил съм в ресторанти, кафенета, банката, навсякъде имаше хора, постоянно съм вършел някаква дейност с тях, тя само ме лъже. КАК МОЖЕ! ...