Dec 3, 2011, 10:45 PM

Край огнището 

  Prose » Narratives
1323 0 9
6 min reading
Край огнището
Защо обичам толкова много огъня? Дали защото от дете обикалях около мама, когато го подпалваше и пос­ле слагаше нещо да ври в котлето, или заради тези ог­нени човечета, които се плезят едно на друго и си гово­рят нещо. Не знам. Май че е повече от яденето. В еди­ния край на огнището ври гърнето с боб. Похлупачето леко потраква. Единият край е заровен в жаравината, а другият - с дръжката е свободен да се хваща. Или пък когато се пече хлябът! Това е по-сложна работа. Първо се нажежава подницата на изсипаната отстрани пепел. В това време хлябът е омесен. И мама от нощвите нап­раво го мята на подницата. После слага отгоре връшника, посипва с гореща пепел и чакаме. А колко е приятно като се вдигне връшникът и погачата вдига пара. И един аромат! Ще ти се да започнеш още веднага.
Но най ми харесваше вечер, когато всички сме на­сядали около огнището. В котлето ври царевица. Дока­то стане тя, мама е заровила в жарта няколко картофа. Кое ще стане по-бързо. Което и да е, ще бъде изяд ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любен Ръжански All rights reserved.

Random works
: ??:??