Изведнъж си спомних... Знаех посланието, оставено от мен за Алек.

Корен - дърво, огън - вода,

земя - въздух, Вселена - душа,

живот - смърт, вечност - съдба,

край, начало и след това.

Когато сърцето ми, студено като камък,

пророни първата си кървава сълза,

ще сложа край на живота жалък

и ще те потърся отвъд Вселената.

Когато изтръгна от гърдите си отровата...

- Кажи ми, любими, ще ми простиш ли?

В душата ми вечна е оковата,

че страдаш заради мене ти.

Заслужавам болка и страдание,

мъртво тяло без дух,

поискай каквото и да е наказание,

но позволи за сърцето ти винаги да имам слух...

Живот - смърт, вечност - съдба,

край, начало и след това...

Не можех да повярвам колко дълго време съм била сляпа за истината, която е била винаги вътре в мен. Усетих движение. Обърнах се рязко,  забравяйки, че...