Поведох двете мъничета към пристанището. Фоти взе сака, който ми изглеждаше по-пълен от преди, и ме последва. Веднага си помислих, че и Гея имаше нужда от дрехи за преобличане. Застанали пред величествения кораб ,,Духът на авантюриста’’, чакахме да ни пуснат. Изглежда ние щяхме да изглеждаме по-зле на външен вид и от персонала, но това изобщо не ни интересуваше. Цената на билета беше уникална, въпреки че си заслужаваше да преживееш пътуване с такъв кораб. Само по филмите бях виждала такава неповторима гледка. Пътуването нямаше да е кратко до Истанбул, но си и нямах на представа колко дълго щеше да е. Хубавото беше, че на кораба имаше библиотека и може би щяхме да се възползваме от услугите ù. Доста ни забавиха. Даже започнах да се притеснявам, че вече са ни открили. Капитанът на кораба, минавайки покрай нас, се загледа в малката Гея. Попита един от персонала защо ни държат, а не ни пускат и заповяда веднага да ни настанят. Мислено благодарих на Бога, че е дал такова лъчезарно излъчване ...