Събудих се, обляна в пот, към пет часа сутринта. Много време мина от последния път, когато пак бях сънувала същия сън, но тогава не го разбирах. Сега, когато знаех значението му, просто трябваше да съм нащрек постоянно. Нямах време, трябваше да намеря "МЯСТОТО" и да се прибера възможно най-бързо. Ари беше в опасност.
Оставих студената вода да залива тялото ми, докато се разсъня напълно. Измих зъбите си, за да освежа горчивия вкус в устата си и побързах да се облека. Събрах малкото неща, които имах и излязох от комплекса, без никой да ме види. Сметката ми бе платена. Не възнамерявах да се връщам, но за миг се почувствах като крадец по начина, по който го напуснах. Не исках да губя времето си в този град повече, нито минутка.
Очите ми останаха слепи за невероятното съвършенство на природата. Исках просто да открия "МЯСТОТО". Снимката бе правена от далече, но краката ми се движеха така, сякаш знаеха пътя. Когато стигнах, ми се стори, че скалата изглеждаше различна, но тук беше. Докато се ...