- Алек Апостолуми. Аз съм съпругата му. Беше ми съобщено, че е в критично положение. - казах, като дадох вид, че нямам време за приказки.
Една минаваща сестра сигурно дочу името, което казах и се спря моментално. С бързи крачки се приближи към нас. Загриженото ù лице изучаваше моето. Обръщайки се към охраната, им каза да ни пуснат. След това можех да отгатна. Състоянието на Алек, явно беше доста сериозно. Трябваше да се подготвя за най- лошото.
- Елате с мен. - каза шепнешком сестрата. Поглеждайки към Фоти, ме попита. - Момчето с вас ли е?
- Да. - отвърнах аз, с треперещ глас. Тъй като май бях под голямо напрежение, не усетих как започнах да я затрупвам с въпроси.
- Бихте ли могли да ми дадете повече информация? Какво се е случило със съпругът ми? Какво е състоянието му? - С надежда очаквах, че може би тя ще ми каже какво става най на края.
– Съжалявам, госпожо, но не мога да ви кажа нищо. Ще разговаряте с отговарящия лекар. Той ще ви обясни всичко. Единственото, което мога да направя ...