6 мин reading
Ръцете ми започнаха да треперят на волана, трябваше да се успокоя - вече се виждаше границата. Насилих се да нормализирам ритъма на сърцето си, което издаваше нахлулата паника. Погледнах към Фоти. Още преди да успея да кажа нещо, той натика в ръцете ми международния си паспорт и сложи пръст на устните си да пазя тишина. Ари беше заспал. Положи главата си до тази на малкото ми съкровище и затвори очи.
- Документите, госпожо. - каза митничарят.
– Добър вечер, заповядайте. - подадох документите на трима ни и добавих. - Аз, синът ми и племенникът ми решихме да си направим екскурзия. Малко е късничко за пътуване, знам, но не ни се иска да проспиваме забележителностите.
– Заповядайте. Госпожо, позволете ми да ви посъветвам нещо - каза учтиво митничарят. Стори ми се доста възрастен, за да върши тази работа, а и досега не го бях срещала на този контролен пункт.
– Разбира се - нотка на трепет прозвуча в гласа ми.
– Когато предприемете следващото ви пътуване, гледайте да е скоро и да не е по суш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up