Глава Първа
Искри от миналото
Прекрасен летен ден. Птиците пееха някъде под сянката на високите дървета. Мелодията им бе красива пленителна и заслужаваща публика. Животинките щъкаха из забравените и обрасли пътеки скрити измежду боровете. Катериците пренасяха жълъди за зимата, трупайки ги в хралупите си. Тия опашати създания много приличаха на нас хората. Някои работеха, събирайки провизии за студената зима, други просто гледаха, а трети пък само изяждаха ценните жълъди. Пчелите търсеха скритите цветя в шубраците, за да може да изпълнят мисията си, от която зависеше живота им, този на прелестните растения, че дори и на хората. Обичах да гледам цветята, реенето на листенцата им от вятъра или лекото поклащане на стъблото всеки път щом до тях се спираше поредната пчела, за да ги дари с прашец. Беше наистина успокояващо да ги наблюдавам. Те не притежаваха емоции, нямаха чувства, не можеха да говорят помежду си, живееха си мирно и спокойно, докато настъпи денят, в който увяхват или пък бива ...