Глава Втора
Решението
Спомнях си онази семейна вечеря сякаш беше в деня преди заминаването ми, а всъщност вече бяха отминали месеци. С майка ми седяхме на масата, препълнена с всякакви вкусотии. Яденето беше топло и ни изкушаваше със своята чудесна миризма. Слънцето отдавна бе се оттеглило от поста си и само звездите правеха компания на самотните вълци. И тази вечер, както всяка предишна, ние чакахме баща ми да се прибере от работа, за да седнем като едно семейство на масата. Аз бях този който предложи семейните вечери, така че нямах право да се оплаквам. Винаги съм завиждал на прекрасните семейства по филмите, които се разбират чудесно и винаги вечерят заедно. Но все пак това не беше истинско. Реалността бе съвсем различна. Тази вечер обаче бях щастлив, че баща ми закъснява, защото исках да говоря с майка си. Знаех, че тя ще бъде по-лесна за убеждаване. Баща ми беше суров и ако нещо в разговора не му харесваше просто щеше да не му обърне внимание.
- Какво? Искаш да се върнеш там? Но з ...