Как ли се чувства вампира, опиянен от вкуса на кръвта и забравил изгряването на слънцето?... Как ли лъчите прояждат кожата му, какво ли усеща?... Болка, изгаряща всяка част в тялото му?
Какво ли чувства, когато умира и демонската му черна душа бива изтръгната от предишното му местожителство... земята? Защо ви разказвам това... защото всяка сутрин, в която опитвам
да затворя очите си за сън, аз усещам това - парещата болка на слънцето, пронизващо очните ми ябълки и проникващи дълбоко в мозъка ми! Забраняващи ми да спя, искайки да се скрия в тъмнината,
да се крия от всичко дневно, докато не дойде нощта... моята извратена любовница. Мракът, който се е зародил в душата ми, в тъмнината на спуснатите пердета, които не позволяват светлината да влети в стаята ми и да изгори кожата ми. Спомените, връхлитащи от моите грешки. Не трябваше да помня... затова исках да заспя, само тогава намирах покоя, от които толкова се нуждаех.


22:00 часа, часовникът настоятелно почна да звъни. Отворих очите си... навън беше вече тъмно. Страхът ми от дневната светлина премина, времето ми беше настъпило! Надигнах се от неудобният ръбест, стар диван, който наричах свое легло. Погледнах грозното си сънено лице... беше бледо и изпито, очите ми бяха подути и дяволски червени. Мамка му, това ще е от наркотиците. Миришех на пот и евтин алкохол... не помнех нищо от миналата нощ
и така трябваше и да бъде. Пуснах да се пълни ваната, за да измия поне кирта от тялото си, ако не мога да изтъркам душата си. Запалих последния си фас от кутията и седнах на ръба, докато водата стане достатъчно, за да се потопя в нея.
Колко време отнема, за да се напълни една вана??? Седя от часове, а водата все не стига... прекалено малко, не стига, за да се изкупя, не стига за нищо... колко още трябва да чакам??

Седях и чаках, а водата още не се помръдваше. Гледах я как тече, виждах парата, която се издигаше, но ваната не се пълнеше. Сякаш течеше в някаква бездна, а не в белия фаянс. Падаше и изчезваше, оставаше само парата, която вече беше замъглила огледалото. Дали не беше прекалено гореща?
И когато течеше, се изпаряваше. Може затова да не се пълнеше проклетата вана. Колко още да я чакам? Нямам време: нощта е по къса от шибания ден, не трябва да губя време... Започнах да крещя в ума си защо, за бога, не се пълнеше. МАМКА МУ!
В този момент телефона иззвъня.

Стреснах се, не бях плащала телефонната сметка от 4 месеца, а точно сега телефона звънна. Погледнах цигарата... беше паднала върху крака ми (това ми костваше една рана върху тялото в повече). Изправих се, за да взема телефона, когато забелязах бълващата вода от ваната. Цялата баня беше залята, мамка му! Спрях крана. Майната му на този, който ме търси, ако му трябвам спешно, ще ме намери!    


Пробягах от банята до стаята гола и настръхнала. От мен капеше вода, беше ми студено, но все пак бях чиста... поне физически. Грабнах парцалите от дивана си и почнах да ги навличам. Нямаше време, беше вече полунощ, а нощта минаваше толкова бързо...  не беше като деня.Трябваше ми дрога, трябваше ми секс, трябваше ми да се почувствам отново жива.
След минути бях готова, бръкнах в задния си джоб и изкарах тлъста пачка с пари. Погледнах ги набързо и установих, че ще са ми достатъчно, за да изкарам нощта.