Прибрах се задъхан в къщи, хвърлих шубата, плисках се в банята с топла и студена вода. Мама дойде и ме заоглежда подозрително, знаеше че не съм разбойник или побойник, но нали има само крачка от това да си добър или лош
- Мамо, добре съм - започнах тихичко - Ще ти разкажа нещо, а ти ще ме осъдиш или простиш.
Разказах подробно всичко.
Мама ме гледаше с големите си добродушни очи, свиваше вежди понякога, поклащаше глава.
- Сине, дявола те е изпробвал, това е дяволска работа. Постъпил си много правилно. Казвала съм ти, няма ненаказано добро. Дяволът не й е прошепнал да скочи когато си бил толкова близо до нея, после щеше да стане лошо.
Красе, Красе, Шиндерчето на мама. Забрави всичко, постъпил си правилно. Хайде лягай да спиш, че утре си първа смяна на работа, после дългата смяна, нали. Ще забравиш всичко, пък и колко вода ще изтече дотогава в реката...
И я забравих, до оня ден в който се разплатихме завинаги.
Красьо Шиндера махна оттегчително с ръка, сякаш да пропъди и тази лоша част от ...