8 min reading
Пийнахме от вишневия сок, за да прокараме и последните залъци . Ръцете му потреперваха, погледна ме плахо. Сведе поглед като ощипана девица. Нещо искаше да ми каже ли.
А аз слушах с внимание разказаното и скришом му се възхищавах. Ето част от живота на обикновенният човек, не възход или падение. А е можал да загърби всичко тук и да хване към Гърция, че е наблизо, а защо не Австрия, Германия, по негово време се е учило немски и френски в училище, а той останал тук. А не е ли можал да се занимава с някаква търговийка, от перилни препарати и нещо втора-трета употреба , до разни шмекерии, а той избрал най-трудния път, да крета едва-едва, отритнат един вид от набори, съученици на които е помагал преди.
Какво се чудя, мигар и след толкова години отношенията между хората са се променили ли. Да ама не.
Как се казваше, хораа са готови с една капка вода да те удавят, само и само да изпъкнат или да заемат позицията ти в живота... Е ще има да разказвам на жена си тези му преживелици като се прибер ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up