Един ден тя реши, че ще избяга от тази действителност. Ще отиде там, нейде, където той нямаше да я намери. Това са цели четири години, в които изживя толкова страдания. Той беше от ония хора, на които не може да угоди човек. Обичаше да налага своето мнение, а тя сякаш беше едно нищо в неговото обкръжение. Дори пиеше до забрава и когато се напиеше, не помнеше нищо. Тормозеше я, наричаше я какво ли не, а дори я биеше. Тя стенеше от болка, но той не я пускаше. В този момент виждаше един освирепял човек. Разярен звяр стоеше срещу нея и искаше да я разкъса. А тя беше хубава жена. Ето защо не съумя да го обикне. Един агресивен човек можеше ли да се обича! Това беше неговата същност. Той не желаеше да се промени. Всички бягаха от него. Дори синовете му не го обичаха. Беше останал сам. Само тя го търпеше. Веднъж дори ù сподели, че не можел да обича. Но не искаше да търси причината защо е така. Не искаше да си признае, че тя беше само в него. Един човек, който не обича себе си.
А тя го търпеше, ...