Един ден тя реши, че ще избяга от тази действителност. Ще отиде там, нейде, където той нямаше да я намери. Това са цели четири години, в които  изживя толкова страдания. Той беше от ония хора, на които не може да угоди човек. Обичаше да налага своето мнение, а тя сякаш беше едно нищо в неговото обкръжение. Дори пиеше до забрава и когато се напиеше, не помнеше нищо. Тормозеше я, наричаше я какво ли не, а дори я биеше. Тя стенеше от болка, но той не я пускаше. В този момент виждаше един освирепял човек.   Разярен звяр стоеше срещу нея и искаше да я разкъса. А тя  беше  хубава жена. Ето защо не съумя да го обикне. Един агресивен човек можеше ли да се обича! Това беше неговата същност. Той не желаеше да се промени. Всички бягаха от него. Дори синовете му не го обичаха. Беше останал сам. Само тя го търпеше. Веднъж дори ù сподели, че не можел да обича. Но не искаше да търси причината защо е така. Не искаше да си признае, че  тя беше само в него.  Един човек, който не обича себе си.
   А тя го търпеше,  за да не бъде сама. Но всичко това ù  костваше много. Непрекъснато я псуваше, като че ли беше най-долната жена. Всъщност, тя беше с интелект, който той никога не можеше да достигне. Ядосваше го нейното присъствие. Така поне твърдеше. Намираше непрекъснато вината в нея. Всъщност беше жена, която можеше да обича. Жена,  домакиня и майка. А той непрекъснато  ù натякваше, че не я бива за нищо. Унижаваше я.  Навярно това му правеше удоволствие. Да ù създаде болка, за да страда. Беше толкова жалък. Не виждаше собствените си недостатъци, а непрекъснато търсеше нейните. Непрекъснато налагаше своето мнение, без да ù даде възможност тя да  изкаже своето. Правеше се на гениален. А всъщност беше един деградирал човек, изтъкан от нерви. Психически нестабилен, неуравновесен и агресивен.  
   Агресията  беше болест на човечеството. Прояваше се само при  слабите.   
   И така, чашата преля. Намери сили в себе си и реши, че най-сетне ще си отиде завинаги от него. Че ще се скрие и всичко  ще приключи.
   Той я потърси много пъти, но тя не му отговаряше. Докато един ден разбра, че си е хванал нова жертва. Но докога ще бъде и с нея? Видели го в кафето, били двамата пияни. Когато стигнали до вратата да си излизат, започнали да се дърпат и да се удрят с нея. "Намерила си тенджерата похлупака". Така казваха хората.
 Беше свободна. Той вече не съществуваше  в нейния живот.  Това беше краят на един голям товар, който падна  от  плещите ù.
 
 
 
 .