Беше привършил работния ден - пребледнял, копнеещ да дойде моментът, в който ще я види отново. Въпреки множеството им раздели тя все още вярваше че са един за друг.
Чакаше асансьора делящ го от работата и света навън. Капнал, реши да се обади на половинката си, за да си предаде не дотолкова отчаян вид. Щом чу гласа и живна. Не се бяха виждали от месеци. Не 50-те километра ги деляха. Деляха ги нейните съмнения. Няколко пъти го бе хванала да я лъже... нямаше му пълно доверие. Започна да се съмнява във всяка негова дума, но все пак отново бе решила да се подложи на безсъмнено очакващите я мъки.
Говорейки с нея, изведнъж му пребледня. След поредния му опит да я излъже, тя си отвори очите. Срещата им нямаше да се състои. Не можеше да се види с него- не иска и не е добре за нея. ''Обичам те, но себе си обичам повече!'' каза тя, със спокойния глас, който използваше, когато знаеше, че е права. Единственото, което успя да каже той, бе: ''Защо ми го причиняваш, сълзите ми се стичат, а аз съм все ...