Пътят й свърши през една от влажните парижки нощи, в тъмната градина на прекрасното имение на лорд Енд.
***
- Къде отиваме? - попита Симон.
- Никъде - отговори й през шепот древният вапмпир...
... Ето до тук я бяха отвели твърдоглавието и дългите нощи, отдадени на греха. Сега бе сама в обятията на едно древно същество и смъртта бе толкова осезаема, че можеше да се докосне.
Всичко започна като бунт на едно малко неразумно девойче. Първо не се подчиняваше на родителите си и правеше каквото си иска. След това започнаха и срещите на Симон с господа, които бяха, меко казано, съмнителни. Накрая прекарваше нощите си по градските бордеи и в "хазартни къщи", а дните - в дълбок сън при спуснати завеси.
Симон сама не разбра кога точно бе залитнала до толкова, че да пропадне. Може би осъзна, че е стигнала дъното, когато една сутрин се събуди от силно бутане в леглото на един уважаван "джентълмен":
- Ставай по-бързо - съскаше той - жена ми всеки момент ще се появи. - Само това й каза, преди да изхв ...