Краят на дните

Върнах се от работа и от вратата се отправих направо в леглото, бях скапан, но беше петък и можех да си позволя повечко сън. След като затворих очи, веднага се озовах в една бяла стая без прозорци и врати. Седях на една маса (и тя беше бяла). Пред мен имаше две неща: хляб и чаша вино. Срещу мен стоеше един непознат човек и ме гледаше сякаш ме познава от много отдавна.

• Кой си ти? – попитах го.
•  Аз съм хлябът на живота – посочи с поглед хляба, който беше пред мен.
• Да, да и който дойде при теб никога няма да огладнее, чувал съм това и преди. Ако си този за който се представяш какво искаш от мен?
• Да те предупредя.
• За какво. Всичко е наред!
• Не, не е! – леко повиши тона си. – Погледни!

Посочи с пръст стената в мое ляво. Там се отвори прозорец с апокалиптична гледка. Станах за да надникна. Всичките сгради и улици бяха разрушени и потъмнели от пушеци от някогашни пожари от войни. Беше пусто нямаше жив човек.

Растителността беше пробила бетонените сгради и улици.

• О, Боже! – свлякох се отново на стола си. – Кой направи всичко това?
• Вие! Създадох ви по мой образ и подобие, изпратих ви моят единствен син който изкупи греховете на цялото човечество. А вие все още не вярвахте !
• Направил си рестарт на системата!
• Умен си. Чел си за потопа, Содом и Гомор. Те също бяха рестарт.
• Гледал съм такива неща по новините, но чак в такъв размер ….
• Толкова пъти ви предопреждавах да не гледате новини, но вие толкова се пристрастихте, че новинарските канали доминират по телевизията, а хората се зомбираха.
• Но те отразяват истината. – опитах се да се оправдая понеже беше прав.
• Не! – рязко отговори. – те насочват вниманието ти към грешниците или последствията от тях. И ти имаш две опции или ставаш един от тях или те обзема страх и се свиваш като в черупка. И двете работи те отделят от мен. Това ме навежда на мисълта, че това е работа на дявола. Новините дават само фрагмент от общата картина.
• Не разбирам.

Той се усмихна на невежието ми.

• Това, че едно дърво гори не означава, че цялата гора е в пламъци.
• След като си Господ, защо позволяваш всички бедствия, страдания, скръб и сълзи.
• Виж в самото начало аз създадох един перфектен свят, тогава за добро или лошо дадох на човека свободна воля. И тук започват машинациите и шантажите на дявола, да те отдели от мен. В модерния свят това са медиите, новините, филмите които гледаш, музиката която слушаш. Дори като ученик си учил за големия взрив, и това че си развита маймуна. Така и не разбрахте, че от един взрив няма как да излезе нещо толкова красиво и перфектно като Земята. Всичко това е да те кара да си мислиш че си никой, че си само гост на тази земя, случайност си, прах в вятъра, мижитурка. Аз обаче ти казвам, че аз те избрах, космите на главата са ти преброени, ти си по мой образ и подобие, креативен, властен, ти имаш нещо специално в себе си което съм го дал като свободен дар. Ако ми вярваш и ме следваш имам много големи планове за теб. Най големите ти цели са нищо сравнение с това което съм ти подготвил. Аз те обичам независимо дали си вярващ, невярващ, праведник, грешник. Не зависимо колко си се отделил от мен аз ще те насочвам. Можеш да говориш с мен чрез молитва аз винаги съм там и слушам.
• Къде беше когато двама от най-добрите умряха, защо не чу молитвата ми? – почти се разплаках, но се овладях.
• Дядо ти е добър човек, а баща ти истински светец. И двамата са на добро място в рая. Бях точно до теб в нощите когато  се молеше. И гледах как плахото момче се превръща в силния, и отговорен мъж който стои срещу мен. Гордея се с теб.
• Последен въпрос аз сънувам ли? – усещайки как се пробуждам.
• Да ти сънуваш и реших да те посетя в съня ти, тъй като света в който живееш е доста ограничен за сетивата ти. Сега ще се събудиш и живота продължава, но помни картината която видя. Преди края на дните ще прибера праведните в рая, после те ще наследят новата земя, защото  небесното царство принадлежи на тях.

Събудих се отпочинал, тъй като спах 2 часа повече от обикновено. Отворих прозореца и изненадващо видях противоположната картина на тази в съня ми. Грееше слънце беше пълно с усмихнати хора, деца се гонеха.

Сетих се за нещо, отворих шкаф в който имах стари книги. Видях една бяла. Издърпах я. Това беше повратен ден в живота ми. На книгата пишеше „БИБЛИЯ“.