Краят на едно дълго пътуване
Приключих с Бенин и се върнах в Лагос. В търговското нетърпеливо ме очакваше Дончо, който още от вратата започна любимата ни песен. За съжаление, от огромния бабек не бе останало нищо, но това не помрачи настроението ни. На бърза ръка ми разказа как една група от “Техноекспортстрой” на път за летището била ограбена. Това станало посред бял ден в града на големям магистрален надлез. Един от местните бандюги застанал на средата на пътя с револвер в ръка и спрял движението, а други двама, мъкнейки чувал със себе си, започнали да тарашат всичко живо, включително и нашенците. Имало и полицай, но като видял какво става, изчезнал на мига.
“Такива ми ти работи”, завърши разказа си Дончо и отново “Не се карай, стара майко, не ми се сърди ....”.
На следващия ден поканих Къци с жена му и детето на обяд в Дипломатическия клуб, като не забравих и Дончо. Жената на търговския не пропусна да спомене за подвига ни с Къци, при първото ми посещение в този клюб, но вече поглед ...