Краят на очакването
Краят на очакването
Деветнадесети юли. Времето спря. Смятам, че часовниците не се движат. Жегата ги прави мързеливи. Нощта тихо настъпва. Луната ми се усмихва в движение. Спира за момент и образът ѝ се увеличава. Полумесецът се запълва и се превръща в кръг, който излъчва потоци нежност във вид на светлина. Един лъч ме погалва по главата и чувам гласа на Богородичка:
– За къде бързаш? Остави стрелките на часовника на мира! Времето идва. Аз съм тук, но бях с детето ти девет месеца и винаги, през всичките тези години, когато се нуждаеше от теб. Защо плачеш? Утре, утре твоето дете ще прегръща своята рожба. Сина си. Ще му пее песнички, ще му говори...Ще ѝ помагам до края! Обещавам!
– Благодаря Ти! Тя заслужава, защото понесе много страдания! Изрони милион сълзи, а аз...Майка да имаш, майка да не си, както е казал мъдрият народ.
Сякаш тук, в Мадрид, са дошли всички от дома, да не съм сама в нощта, преди да се роди внук ми. Зет ми, който носи божественото име Богдан и аз все ги обвинявам, че не искат да му благодарят, че беше неотлъчно до детето ми при всичките операции и няколкото опита ин витро.
Аз пък пък разтварям невидимите си криле и отлитам в родилното в Плевен, за да се настаня в един ъгъл, да видя раждането, да чуя първия му плач, да преброя пръстчетата му...После да сложа длан на челото му и като фея орисница да му кажа онова стихче на Петя Божилова, онзи стон, онзи зов към Бог, изпълнен с толкова истина:
Моля ти се, мили Боже,
тъй да сториш, че да може
утре, като имам внуче,
то да няма мойта участ
и за него път във странство
да не значи емигрантство!
Направи го, знам , че можеш!!!
Само туй те моля, Боже...
Като кажа тези думи, да прелетя отново трите хиляди километра обратно и да се питам:
ЗАЩО СЪМ ТУК, А НЕ-ТАМ?!?
ЗАЩО СЪМ НЕВИДИМА ЗА ДЕТЕТО СИ, А НЕ ИСТИНСКА?
Петък, 20 юли
Упойката я отнася в друго измерение. Говори несвързани думи:
– Мамо, мамо! Какво е това листенце? А тази капка вода, която блести като бисер, каква е? Какво да направя?
– Това е тя, онази сълза, която ти помагаше в тежките моменти! Като се събудиш, до теб ще е синът ти и като порасне, не забравяй да му разкажеш нашата приказка за Майчината сълза.
Във въображението ми е докторът със скалпела, който прави лека следа, да очертае пътеката, от която моят дългоочакван внук ще поеме първата глътка въздух. Изработвам нова картина-номерчето на ръчичката му и същият номер на безжизнената ръка на дъщеря ми Валентина, която не чува плача му, но очаква времето, когато ще разпери криле и като орлица ще го пази от всичко, което го заплашва в живота.
При пейката!!!
Там трябва да отида, да чакам да ми съобщят!
Осем и тридесет . Телефонен звън! Дълъг номер, от чужбина е!
– Роди се...-шепне дъщеря ми.- То е налице... Марти е много сладко бебе...Майко, искам да напишеш нещо, което аз ще ти кажа сега, в твоя дневник:
Аз съм от онези майки, които не се отказаха от целта. Ако го бях направила, това щеше да означава, че никога не съм го искала достатъчно силно!
Да стана майка не беше прищявка. Доктор Стаменов казваше, че да се пребориш с безплодието е все едно да победиш рака. И той е прав, майко! Като видях малкия Марти, разбрах, че всички сълзи са си стрували! Само който е преглъщал разочарованието, само той тръгва с радост към поредната операционна, защото се надява, че като затвори очи и после ги отвори, мечтата му ще се е сбъднала! Сърчицето, което до вчера биеше с моето, сега бие само!
Не мога да повярвам, че толкова години съм живяла без това дете и се чудя: какво е тикало живота ми?Всичко е боло без смисъл. Напразно протичащи дни, безвъзвратно отмина месеци и години.
Всички казваха за мен, че съм майка –героиня, но аз просто се опълчих на съдбата и я победих!
Благодаря ти, майче, за моралната и материалната подкрепа! Без теб беше немислимо да се справя!
Твоя дъщеря Валентина
Самолетът от Мадрид каца на летище София. Прибирам грижливо снимката на майката-героиня и нейната сбъдната мечта, която неспирно маха с ръчички, за да не заспиват майчините очи и да не стихват бащините грижи.
ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
МАДРИД, 2010
Говорим си в Скайп с дъщеря ми Валентина.
–Майко, знаеш ли каква идея ми е дошла в главата?-пита ме тя.
Представа нямам какво е намислила, но нейните налудничави идеи винаги ми спират дъха.
–Сигурно ще разместваш мебелите в къщи...
–Не, не е това. Решила съм...да имам още едно дете!!!
–???
Повдигам с длан чейнето си, което е увиснало от учудване и поемам дъх:
– Не говориш сериозно, нали?..Знаеш, че не може да стане хей тъй, с магическа пръчка!..Ще осиновяваме ли?
– Не! АЗ ЩЕ ГО РОДЯ! Ако стане. С ДРУГО ИН ВИТРО! Твърдо съм го решила!
– Боже милостиви!Защо не я вразумиш!
Искам да я откажа от налудничавата ѝ идея. Изброявам ред причини– че животът е много напрегнат, че тя с толкова хормони вреди на здравето си, а не на последно място, че и кризата не позволява много деца.
–Значи,-отсича тя–да дадеш живот на едно същество, според теб, е по-маловажно от това, което изреди, така ли?..Ще го направя и точка!
Душата ми се свива на топка.
–Две оплодени яйцеклетки сложиха.-добавя дъщеря ми. Чувствувам се различно. СИГУРНО СЪМ БРЕМЕННА!
ПОМАГАЙ, БОГОРОДИЧКЕ!!!
© Елена Нинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Очакването винаги се увенчава с успех! Целувки!
-
еличке еличке боряна от асеновград те чете и плаче от щастие че те има и се моли за вас за щастието на децата ти и пожелава внуците ти да растат с майка и баща баби и дядовци и ти мила да им най голямата опора господ ти е дал талант богородична да ви пази
-
Благодаря ти, че ни допускаш в твоя съкровен свят!Какво по-хубаво от това да се раждат деца!Да са живи и здрави и да ви радват!
-
Браво и от мен, бойно другарче!
-
Вълнуваш! Чувствам те близка!
-
Много вълнуващ и трогателен разказ! Св. Богородица нека ви закриля всички и сбъдне дори най-невероятните мечти! Весели празници! Ще чакам разказа за второто внуче!
-
ПОМАГАЙ, БОГОРОДИЧКЕ!!!
Прегръщам те, Елена!
-
ДА СА ТИ ЖИВИ И ЗДРАВИ И ДВАМАТА ВНУКА ...и всички около тебе.Прегръщам силно теб и дъщеря ти за куража!!
-
ИСКАХ ОТ МНОГО ВРЕМЕ ДА ВИ КАЖА ЗА УСПЕШНИЯ КРАЙ,НО ТОВА Е МОЯТ" ИСПАНСКИ ДНЕВНИК "/ЕДНО МАЛКО ПАРЧЕНЦЕ/ ОТ ЕМИГРАНТСКИЯ МИ ЖИВОТ.
ОТ ПОСЛЕДНИЯ ОПИТ ЩЕ ИМАМЕ ОТНОВО МОМЧЕНЦЕ,А ВНУК МИ МЕ ПИТА ДАЛИ СЕГА ДА ЗАПОЧВА ДА ГО БИЕ ИЛИ ДА ПОЧАКА ДА СЕ РОДИ?
АЗ ВИ БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ЧЕ ИМАХТЕ ТЬРПЕНИЕ ДО КРАЯ.БЛАГОДАРЯ ВИ И ВИ ЖЕЛАЯ ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!
ДО НОВИ СРЕЩИ! -
Поздрав!
-
Много поднодящ текст - зачеването на Света Богородица и раждането на на Младенеца!!! Дано Господ дарява всеки с рожба!!!
"Деветнадесети юли. Времето спря. Смятам, че часовниците не се движат. Жегата ги прави мързеливи. Нощта тихо настъпва. Луната ми се усмихва в движение. Спира за момент и образът ѝ се увеличава. Полумесецът се запълва и се превръща в кръг, който излъчва потоци нежност във вид на светлина. Един лъч ме погалва по главата и чувам гласа на Богородичка:...!!!" -
Браво, сладкодумнице!
Живи и здрави да сте! Очаквам продължение! -
много истинско
-
Негово Величество Животът прекрасно разказан от теб за да завладее малките далечини в нашите души и да ни напомни-нищо не е по-важно от Него. Сърдечни поздрави, Елена!!!******
-
Прочетох и харесах трогателния ти разказ, Елена! Благодаря ти за него!
-
!!!
Не можех да не се логна заради тази изповед.
Разплака ме, Елена!
Господ да дава здраве на всички бъдещи майчици и техните рожби под сърцата им!!! -
С поздравления, че ни правиш съпричастни към най-скъпите човешки радости с увлекателното си перо!С поздрав, Енена!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
