Испания 2008
Тази сутрин Елица се събуди много рано. Повъртя се в леглото, видя, че няма да заспи отново и стана. „Ще звънна на приятелката си по мобила - тя става рано. Нямам търпение да прибера нещата от България”. Колко ли снимки са ми пратили? Плашел се е от апарата и как не, като от епруветката още започнаха да го снимат. Мислите ù се прехвърлиха там, в големия двор. Малката стаичка в Мадрид изчезна, тя лежеше в хамака под асмите и се радваше на тежките гроздове. Чу шумоленето на лозовите листа и ромола на малкото поточе, което опасваше целия ù двор.
Този Дебелянов колко силно и точно е схванал носталгията, за да напише:
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви, тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни…
Очите ù започнаха да се замрежват и тя тръсна глава.
- Днес не! – нареди си твърдо и грабна чантата. Пътят с метрото ù се стори по-дълъг, отколкото друг път. Нямаше търпение да види новите снимки на внучето си.
„Човек като печели, не знае к ...