Краят на пътя: Омраза и Отмъщение II част - Истинските цветове
… Тя беше студена и безмилостна. Истинско зло. Привличаше към себе си цветно и измамно. Шарено…
... О. не беше размит между двата цвята бледо и безлично. Винаги ярък...
... Нищо не бе сиво в лошотията както втълпяват на хората...
# # #
Откъм двора се дочу трополене на копита. Омраза не помръдваше от трона си, седеше сама в залата и сякаш репетираше трескаво в главата си няколко сцени наведнъж. Забола поглед в пода, безизразна, не отместваше очи нито за миг от точката, която втренчено дебнеше. Нито за секунда не вдигна очи към вратата. Имаше суетня. Чуваше се дори при нея посрещане, не много шумно, но го имаше. Конете цвилеха, все едно ликуваха от края на пътуването и достигане на финалната цел. Предстоеше среща важна. Среща необикновена и от мнозина неочаквана.
Интрига влетя в помещението задъхана и каза:
- На вашата милост, господарке, доведох Отмъщение.
След изреченото от нея великолепен и елегантен, въпреки дългия път вл ...