Лаура и Йоланда
Мина много време, откакто Лаура и Йоланда останаха сами. Той изнесе багажа си, без да се видят и Лаура изпадна в депресия. Никой не идваше да я прибира от работа, не я търсеше по телефона. Чувстваше се предадена. Чудеше се кога и по какъв начин е могъл да създаде нова връзка, като бяха непрекъснато заедно. В началото в дългите нощи въртеше на лента целия им съвместен живот, за да открие този момент, но той липсваше. Това я караше да се чувствува виновна и търсеше причината в себе си. Обвиняваше се дори за най-дребните неща, за които се сещаше. После времето заличи малко по малко угризенията ѝ и тя скъса с миналото. За това ѝ помагаше Йоланда. Тя нито веднъж не спомена баща си и Лааура се стараеше да прави същото. Двете умело прикриваха чувствата си. Сигурна беше, че Йоланда страда, но нито веднъж не я видя да вземе листчето с номера на новия си телефон, който той небрежно беше хвърлил на масата, след като беше събрал нещата си. Не знаеше дали тя отговаряше на обажданият ...