Понякога се крие той. А друг път се скрива тя. Не защото не искат да се срещнат - напротив. Дланите им постоянно се търсят, когато няма слънце и има звезди, а душите им се преследват в сънищата. Крият се по спомен от детска игра.
Намираш си тайно място, сърцето ти бие така, сякаш всеки миг ще изскочи, наблюдаваш със затаен дъх човека, който те търси. Той обикаля около теб като... като ловец на светулки. Чака усмивката ти да изгрее или да зърне светещо крило, за да изтича напред и да размените ролите си. Сред смях и биещи сърца.
Такава е и тяхната криеница. Първо тя го виждаше в съня си, откакто навърши пет до днес. Тогава тя беше Пепеляшка, а той разнасяше стъклената й пантофка из двореца.
После той започна да катери върхове, да побеждава дракони, да спасява света от злодеи, докато свири на китара и хиляди фенки крещят името му. Беше адвокат, поет, актьор, писател, момчето от съседния вход... Много роли смени в нейната история, но си остана той.
А се беше скрил толкова добре в сънищата ...