/по „Книжовността крила е за орлите“ на Мария Панайотова/
Крилата птиците издигат. И ги крепят върху ветровете. Което ги прави господари на ефира, властители на небесата.
Така птиците могат безгрижно и безотговорно отвисоко да изсипват тор върху земните същества – хора, животни, растения. Наторяват ги, за да им помагат в растежа и цъфтежа…
И върху земните могъщества, изживващи се като господари на земята, планината, гората, реката… Както и на въздуха над тях…
А крилата крепят въздушните безстрашни господари върху ветровете. Е, никой не се пита – птиците ли ръководят ветровете, ветровете ли носят птиците по свои желания и прищевки…
Важното е, че са се издигнали над земната кал.
Благодарения на крилата…
А крила имат и други птици. Кокошки, петли, патки, патоци, о! – великите пуяци и пуйки…
Защо ти, о, Боже, си дал крила на подобните им?
Перят се, въртят се, вдигат прахоляк и обират с крила курешките…
Надути…
Самоуверени… ...