Някога живеело едно бедно момче, сираче, гледала го една стара баба. Като се споминала му рекла, предсмъртно:
- Отивай синко по света, човек да станеш!
Тръгнало момчето да си търси късмета по света. Ама нали било бедно, ходело с кърпени дрехи, а на вид било кльощаво - ребрата му се броели. Ама трябвало си занаяд, нещо да си изкарва хляба. Срещнал един дървар да да кара трупи:
- Чичо, ще ме научиш ли да сека дървета?
- Не ставаш, чиче, много си слаб, ела като заякнеш! - заявил дърварят и си заминал.
Вървяло, вървяло и видяло една кръчма, влезло да пита кръчмаря.
- Чичо, ще ме вземеш ли да чистя огнището, да мия казаните?
- Не ставаш, много си дрипав, чиче, ела като си закърпиш гащите! - напъдил го кръчмарят.
Продължило по пътя и стигнало една мелница. Влязло при мелничарят, който мелел брашно.
- Чичо, ще ме научиш ли да меля брашно?
- Не ставаш, много си мръсен, чиче, ела като се изкъпеш! - отвърнал мелничарят.
Помислило момчето, трябвали му години и храна да заякне, трябвало конец и иг ...