Хората гледали слабото момче със смешни криле, направени от кокоши пера и дърво. Момчето стояло близо до ръба на скалата и гледало надолу към синьото езеро.
- Няма ли да скачаш вече? - казал един нетърпелив зрител. Другите се засмели. Момчето нямало да скочи от скалата. Такъв бил планът му в началото, но синьото езеро сякаш му казвало: "Скочи и аз ще приема трупа ти." Сега, вероятността експериментът му да бъде неуспешен, му се струвала далеч не чак толкова нелепа. Момчето се обърнало към насъбралите се зяпачи и започнало да се пита само: "Защо ти трябваше да обявяваш пред всички, че ще полетиш? Защо не опита първо? Какво ще правиш сега?" Отговор обаче не можело да си даде.
Момчето започнало да размахва крилете като птица. Надявало се да успее да се отлепи поне на 50 сантиметра от земята. Скоро силите му почнали да го напускат и размахването на крилете станало непосилно за него. Ръцете го заболели и започнали да изтръпват. Той обаче не се отказвал. Надеждата му вече била да се издигне ...