Кристална чаша счупих
Много неща се чупят, при това постоянно. Това е нещо неизбежно и вечно болезнено. Идва внезапно и всеки път отнема по частица от чистосърдечното ни безгрижие. На плещите ни се закрепва камък, който е особено тежък когато сме платили и после обезценили закупеното.
Подобно нещо се случва дори при една силно увлекателна игра с мраморно топче. Уверявам ви - случайното му забиване в произволна стъклария е дори по-неприятно от неволното му попадане в дълбок канал. Така разпръснах парченца стъкло с пленена светлина у тях, а щом угасна блясъкът - набързо ги пометох. Закупих нова чаша, а старата забравих!