2. Срещата
Беше един съвсем обикновен летен ден, само лекият ветрец успяваше да пребори тягостната жега, а студената речна вода беше едно от малките спасения за живите твари през този горещ период на годината. На една от поляните, непосредствено до малко поточе лежаха две огромни котки. Златистата им козина перфектно отразяваше слънцето, а тежките им опашки бяха натопени в студената вода. Близо до тях бавно крачеше величествен еднорог. За разлика от всички други снежнобели еднорози, този имаше катранено черна козина. В Кристалните земи го наричаха Белромон и всички създания в Земите се възхищаваха и се страхуваха от мощта на животното. Огнено червен рог красеше челото му, а в очите му блестеше истинска жажда за приключения. Само ако можеше да напусне Земите, само ако можеше да препуска свободен по света, да среща нови и нови предизвикателства. Само ако можеше... Но не можеше... Тежко проклятие бе надвиснало над него, проклятие, което го държеше сякаш прикован за тези земи. Преди много, ...