Тя била изключително бездарна поетеса. Нямала елементарна техническа подготовка как се пише стихотворна реч. На творбите им липсвало благозвучие и смисъл. Допускала груби граматически грешки, които говорели за неграмотност. Непрекъснато я критикувал с надеждата, че ще се промени. Дори искал да спре да публикува. Резултат нямало. Аватарът й бил на симпатично русокосо момиче с приветлива усмивка. А той имал чувството, че му се присмива. Някои мъже я намирали за привлекателна, а по принцип на красивите жени всичко е простено. Ето, тези мъже били виновни за нейната некадърност! С техните лигави комплименти, възторжено „Браво” и съвети да издаде стихосбирка. Подмазвачи!
- Опазил ме Господ, но никога не бих се влюбил в такава жена. – помислил си той веднъж след което изключил ядосан лаптопа.
Не стига, че не разбирала от градивна критика, но му казала, че й завиждал. Това нейно предположение наистина било вбесяващо. Определил я като „безнадежден случай” и спрял да я чете. Нямало смисъл да си ...