Тук съм, за да си излея мъката. Чувствам се объркан... това не съм аз! В криза съм. Оставете я финансовата криза... не е това. Тя е едно на ръка... И аз не знам какво е. Ще обясня. Ето как започна всичко.
Най-напред на мобилния оператор заплатих сметката на чужди телефон. Питат ме на касата за номера ми и...изключих! Порових няколко мига в спомените си по този повод и казах нещо предполагаемо. Сумата ми се видя доста скромна и се зарадвах – платих с усмивка. После ми изключиха телефона за неплатена сметка...
На другия ден решихме с жената да отскочим до съседния град – на пазар. Голям магазин имало, на прилични цени. Пристигаме, слизаме, тряс! вратата на колата... и изтръпнах! Ключовете останаха на таблото! Тя, моята кола така си се затваря. Натискам бутона и със замах...
Обикалям няколко пъти и надничам през прозореца. Ключовете висят безмълвно и сякаш укорително се поклащат. Фиксирам ги с ядовит поглед и за кой ли път се заканвам - най-после да си ремонтирам ключалките. Ами, сега!
По ...