Мая поклати глава: Всичко това ми звучи като "водовъртежни абстракции" в някакъв разтеглив трактат. Ти самият бил ли си някога в Залата на бъдещето? - попита тя и изпитателно се вгледа в очите на Алфонсо. Той трепна от втренчения поглед на нейното недоверие. Все едно Мая беше Неверният Тома в женски образ и искаше да пипне раните му с поглед. В подобни реакции съзираше нещо безкрайно нечистоплътно. Изпита желание незабавно да си тръгне и да остави двете жени да се върнат към своето нормално ежедневие. Но Диди отново демонстрира необикновената си сензитивност и сякаш му се притече на помощ с думите:
- Аз ти вярвам. Зная, че си бил в Залата на бъдещето и в Пещерата на брахман - почти извика тя и погледна строго майка си. Моля те разкажи ни как го правиш. Обещаваме ти, че ще запазим тайната - тихо и с особена мекота на гласа произнесе тя, а златистите й очи нежно се огледаха в неговите.
- Добре, ще скицирам практиката - каза Алфонсо с усещане за благодарност. Неговият бас - баритон релакс ...